Wednesday, February 13, 2008

Свободно падане

Има известна разлика между фразите:
“При свободно падане човешкото тяло се движи с 200 км в час.”
и
“Аз падам от 5 километра височина с 50 метра в секунда !!!...!!!”


video


Втората обикновено е придружена с неистов крясък, разширени до разчекване зеници, пълна липса на на съзнателни мисли и бели петна в паметта. Доказателство за последното са декларации от рода “Не си спомням за никакви бели петна в паметта ми.”

Известна бегла представа може да се добие от рекламното филмче на сайта.( по-горе)

На мен разликата ми се изясни кристално когато с Димитри и Пит отидохме да скачаме с парашут за 1-ви път.

Мястото беше Williamstown, New Jersey – FreeFall Adventure. Едно от най-добрите училища за парашутизъм свободно падане света и със сигурност най-голямото на източното крайбрежие. През уикендите имат средно 1000 скока на ден , което при 8 часа работен ден означава на всеки 30 секунди някой някъде излита, скача и се приземява. Също означава добра организация и професионализъм. Инструктурите, филмовите оператори и хората от тандемите трябва да имат поне 5000 скока зад гърба си за да могат да кандидатстват за работа тук. Рекламите с гордост обявяват че самолетите които се използват са необичайно мощни и могат да те качат на 5км височина за 15 минути докато на други подобни места това отнема 45 минути. С други думи мястото има особена атмосфера Ако считаш себе си за леко луд , на това място ще срещнеш много погледи ще разбереш че се класираш отчайващо ниско в стандартите за лудост.

Началото на събитието започна в момента когато пристигнахме там и от небето се изсипаха неколкостотин души, които по някакво съвпадение точно в този ден поставяха рекорд за масов скок в щата Ню Джърси. Попълнихме на гишето документи, в които се подписваш, че знаеш че на всеки 20 000 скока един завършва с нараняване или смърт, че ако се убиеш никого няма да съдиш, и че ако се откажеш пари няма да ти се върнат. После отидохме на инструктаж.

Там човека очевидно беше отегчен до смърт да повтаря едно и също всеки 15 мин, за това разнообразяваше инструкциите с психопатски кометари и ръкомахания. Каза и доста истини. Една от които беше- “Вие в момента не осъзнавате какво точно правите, обаче когато вратата на самолета се отвори реалността ще ви блъсне по-силно от колкото обикновено сте свикнали да ви блъска.” След това пуснаха филм с показно. След филма отидохме да се срещнем с инструкторите си за тандемите. Моя човек се казваше Jacko.

Той беше лондонски англичанин. В групата ми имаше една жена- Debby която каза на нейния инструктор да прави най-лудите номера които се сети. Аз само като видях Jackо ми беше ясно, че няма нужда да декларирам подобни искания... очевидно ми беше включено в стандартния пакет услуги. Димити и Пит си поръчаха видео- това означава, че още един човек щеше да скача с тях с камера и да им снима физиономиите по време на 60 секунди свободно падане срещу 80$ допълнително. Натоварихме се в самолета . Излетяхме и задрапахме на горе. Момчетата с по десетина хиляди скока започна да ги обхваща еуфорията и започнаха странни бъзици помежду си. Момчетата с камерите си правеха кефа да ги снимат. Аз дишах кислород от една тръбичка която висеше от тавана. Ръцете малко ми бяха потни ..май. По едно време всеки който беше наясно какво става, се размърда и вратата на самолета се отвори и ... реалността влезе в самолета. Аз съм летял с самолети и вертолети от всякакъв калибър, параглайдери , делта с мотор, бънджита и разни такива. Е .. това тука нямаше нищо общо. Реалността беше прекалено реална. В момента бях на път да скоча от напълно изправен самолет от 14 000 фута и да падам... и всички отговори на въпроса “защо?” се бяха останали на земята. Хората започнаха да изчезват някъде на долу, по двама, по трима. Ние с Jacko бяхме последни. Приближихме се до вратата и странните усещания които имах станаха още по странни. В този момент реших че става прекалено напрегнато и не мога повече да издържам. Направих 2 бързи крачки навън като повлякох и Jacko които беше закачен за мен. ..... Тука не си спомням за никакви бели петна в паметта ми . ...... Усещанията май бяха прекалено много и съвсем непознати. Първото познато усещане което се върна беше че устата ми е пресъхнала. Очевидно от дивото крещене и от насрещния вятър. В следващия момент започнахме въртения и премятания. Нямах време да разбера дали нещо е готино или гадно защото нещата се сменяха прекалено бързо. Тъкмо започнах да се ориентирам как да се въртя на където искам и Jacko започна да ми сочи високомера защото беше време да отварям парашута. Дръпнах въжето. 2 секунди по късно се друснахме. След още 2 секунди се друснахме пак. Скоростта значително спадна и вече можех да се чувам като викам. Сега започнахме спирали с парашута, усещането беше не по-малко интензивно от колкото до момента. После ми даде да управлявам парашута. Когато кацахме оператора които снимаше филма за Димитри вече беше долу и ми хвана в кадър ухиленото приземяване. Ние излязохме от самолета последни, а долу бяхме преди всички останали. Парашутите по принцип трябва да се отварят на 5000 фута, но ние отворихме на 2000 , не знам точно защо. След около минута долетяха и другите. По физиономиите на някои можех да преценя, че това не е за всички. Debby която беше казала на нейния инструктор да прави откачени неща, очевидно ги беше получила и очевидно и беше дошло в повече. Филмите бяха готови , обработени с ефекти , озвучени и записани на видео касета само за 15 минути.

Като цяло изживяването е чудесно напомняне че си жив и го чустваш през следващите 2-3 дни.

No comments: